сряда, 20 юли 2011 г.

Каша от сладък ориз

4 порции

6 ч.ч. вода
1 ч.ч. черен сладък ориз
1/2 ч.ч. сушени плодове лонган
10 фурми
2 с.л. сурова, нерафинирана тръстикова захар
1 малко парче - един два см. пресен джинджифил обелен и нарязан на тънки филийки

1. В голяма тенджера с дебело дъно сипвам шест чаши вода, сладкият ориз, лонгана, фурмите и тръстиковата захар. Кипвам на средно силен огън. Намалявам температурата и оставям да къкри два часа, като разбърквам отвреме навреме.Готовата каша има консистенцията на супа, сипвам в купичка и поръсвам с резенчета джинджифил.

яйчена супа

1 ч.ч. вода
1 с.л. нерафинирана тръстикова захар
2 яйца
3 с.л. оризово вино

1. В средно голяма тенджера сипвам една чаша вода и тръстиковата захар, загрявам на среден до силен огън докато заври.
2. Счупвам двете яйца в кипящата вода и кипвам отново.
3. Добавям оризовото вино и свалям от огъня.
4. Поднасям супата гореща.

импресия с гълъб

Гълъбът е градската кокошка
Кълве по земята дарове
Не се тревожи
като професионален просяк
че ще загуби
средството, с което манипулира
за да го нахранят.
Не се бои
защото светлината
е таткото на гълъба.
и босите крачета
тъпчат миг след миг
тялото на майката.
Гълъбът продължава пътя си
- пътя на семейство Кокошкови,
и това не му пречи
да бъде Вестителят в бяло
на Божият дух.
Гълъбът ме научи,
че да си малък е благодат.

орис

Необяздени коне получих
от орисниците на живота!
Най – дивите,
най - смелите,
най – влюбените!
А колесница как се управлява
така и не научих!
Ах, пътят е осеян с пропасти
прелитам в щура ярост
над урви, свлачища, клисури...
В пукота на осите и колелата
се сливам с конска пот и остра грива
Самата аз препускам
по чукарите
в конско тяло!
Отвъд преградите сме! -
Там, където
долита с грохот
водопад към Лета.
С конете ще се слеем с водите
кръвта ни ще възври от светлината
целуната от Лъч ще тичам
с водните си братя
а после ще утихна упоена
на вечната и святата
понесла гена -
обратно – към нивята и житата,
загърбила обора на Вселената.

изкуството на мира

Като копринен шал от въглени
изкрящи в лудо пожелание
разстилам:
началото на началата
пулсирам:
материя – антиматерия
горя:
в карминена феерия
на колелото на живота.
между подземен и небесен огън
извличам огненото тяло -
римувам:
в тътена на древни барабани
дихание – заклинание
кръжат
метаморфозите на огъня
в сребристо кървава спирала:
Зачатие.
Причастие.
Нирвана.

часът на ириса

Часът на Ириса
На пръсти стъпвам
по земята, приютила
очи и кости на предците ми...
По огън ходя -
като самовила
с усукани коси,
в сребриста роба
и икона на гърдите...
Танцувам върху
живи въглени
и в ритъма на
свети тъпани
долитащ с пулса на
сърцето ми
ме има
в две реалности:
отвъдна горе и
отвъдна долу
проникващи в
човешката ми същност
Тук и сега -
в часа на ириса.

incendium amor

Любовта издига
простосмъртният ни Аз -
от обичайната му реалност.
Преобразяващият екстаз
изгаря бариерите
между нашите души.