Часът на Ириса
На пръсти стъпвам
по земята, приютила
очи и кости на предците ми...
По огън ходя -
като самовила
с усукани коси,
в сребриста роба
и икона на гърдите...
Танцувам върху
живи въглени
и в ритъма на
свети тъпани
долитащ с пулса на
сърцето ми
ме има
в две реалности:
отвъдна горе и
отвъдна долу
проникващи в
човешката ми същност
Тук и сега -
в часа на ириса.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар