орис

Необяздени коне получих
от орисниците на живота!
Най – дивите,
най - смелите,
най – влюбените!
А колесница как се управлява
така и не научих!
Ах, пътят е осеян с пропасти
прелитам в щура ярост
над урви, свлачища, клисури...
В пукота на осите и колелата
се сливам с конска пот и остра грива
Самата аз препускам
по чукарите
в конско тяло!
Отвъд преградите сме! -
Там, където
долита с грохот
водопад към Лета.
С конете ще се слеем с водите
кръвта ни ще възври от светлината
целуната от Лъч ще тичам
с водните си братя
а после ще утихна упоена
на вечната и святата
понесла гена -
обратно – към нивята и житата,
загърбила обора на Вселената.