Гълъбът е градската кокошка
Кълве по земята дарове
Не се тревожи
като професионален просяк
че ще загуби
средството, с което манипулира
за да го нахранят.
Не се бои
защото светлината
е таткото на гълъба.
и босите крачета
тъпчат миг след миг
тялото на майката.
Гълъбът продължава пътя си
- пътя на семейство Кокошкови,
и това не му пречи
да бъде Вестителят в бяло
на Божият дух.
Гълъбът ме научи,
че да си малък е благодат.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар