Какъв е цвета на
екстатичността *-
който отличава,
съществуването ни на
Х О Р А
от всяко друго съществуване
под слънцето?
Ако
скалата е - това, което е,
защото,
не може да е нещо друго -
и следователно
е тъждество,
между възможно и
действително,
защо тогава,
Човекът -
" не е това,
което е,
и е това,
което не е" -
по думите на Сартр?
Като човек
съм крайно същество.
Но постоянно -
преодолявам
своите предели -
и в самото преодоляване -
е смисъла
на мойто съществуване.
Болезнено и
непрестанно
в себенадмогването -
е същността
на мойта екзистенция...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар