четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Душата ми — дете

Нито мразя нито желая.
Сетивата ми се движат —
между предметите, които чувствам -
сняг, вейка,врабче, слънчев лъч...
няма ги двойките противоположности...
няма ин и ян.
Насочвам вниманието си към вечността
и отхвърлям привързаността към материалното.
Отричам с ума си всяко действие —
не се радвам и не тъжа.
Способна съм да удържа силата,
породена, от желанието и страстта.
Нямам надежди и амбиции,
Нямам жажда за желани неща...
Загърбвам всички желания,
породени от въображението...
Божия непорочна душа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар