четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Огледалото

Вечността вдъхна в мен сетива
смелост да призная чувствата си
да изпитвам съчувствие
да окуражавам и подкрепям другите
да изградя своята сигурност и основите си
да дишам в честност,
да изпитвам смирение
да приемам слабостите и променливите
настроения на хората
без да изпитвам осъдителност.
Вечността ме научи да се съсредоточавам
върху собствените си чувства...
Да не искам да контролирам
всичко и всички,
да овладявам порива си
за поемане на отговорност,
без разбиране на ситуацията,
да игнорирам
прекалената съсредоточеност върху целта,
да спра да си въобразявам,
че съм самата отговорност!
Научи ме -
да не крия чувствата и страховете си
в най-нежните си взаимоотношения
и да престана да се стремя
да завоювам уважение или възхищение,
което ме кара да пренебрегвам себе си...
Деликатно ме отказа от заблудата
че нещата непременно трябва да са трудни,
за да са стойностни и важни.
Вечността ме научи на искреност
и да върша не очакваното и приемливото от
обществото
а това, за което душата ми жадува...
Вечността е моето единствено измерение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар